Как храненето на майката оформя микробиома на новороденото и бъдещото му здраве още преди раждането

Периодът от зачеването до 2-3-годишна възраст, често наричан още „първите 1000 дни от живота“, е критичен за развитието на детето и за дългосрочното му здраве. Формирането на чревния микробиом през този период оказва влияние върху метаболизма, имунната система, нервната система и поведението на детето. Въпреки че феталната среда е стерилна при раждането (1,2), микробни метаболити от майката могат да достигнат до плода през плацентата и да окажат влияние върху развитието му много преди раждането. По време на раждането новороденото се колонизира от микробиома на майката, който се намира предимно в чревния и във вагиналния тракт (3). Затова всяка промяна в състава на майчиния микробиом може да повлияе на развитието на имунната система на бебето. Все повече доказателства сочат, че майчиното здраве и хранене оказват двойно влияние: от една страна те влияят върху микробиома на майката, а от друга - върху този на бебето, с последици за неговото здраве през целия му живот. Съставът на микробиома на бременни жени, засегнати от затлъстяване, прекомерно гестационно наддаване на тегло, гестационен захарен диабет или недохранване, е различен от микробиома на здравите жени (4,5-7). Този променен микробиом се прехвърля на бебето и остава в него до няколко месеца след раждането (8,9). Така микробиомните промени, свързани с тези състояния по време на бременност, могат да допринесат за предаване на метаболитни заболявания, включително затлъстяване и диабет тип 2 (8,10-12), както и на неврологични аномалии в следващото поколение (13). Съставът, разнообразието и качеството на майчината диета преди и по време на бременността са ключови фактори за развитието и колонизацията на микробиома на кърмачето.

Прием на фибри

Приемът на фибри е от изключително значение за развитието на бактерии, произвеждащи късоверижни мастни киселини и подобрява разнообразието на микробиома. Проучвания върху хора показват, че по-високият прием на фибри от майката корелира положително с микробното разнообразие както при нея, така и при кърмачето (14). Други изследвания сочат, че консумацията на плодове, зеленчуци, фибри и мазнини от майката е свързана с увеличаване на полезните бактерии в микробиома на новороденото и намален риск от хранителни алергии (15).

Пробиотици и ферментирали храни

Приемът на пробиотици по време на бременността все повече се очертава като ефективна стратегия за повлияване състава на майчиния и на феталния микробиом (16). Резултатите от редица клинични проучвания показват, че приемът на пробиотици от майката е свързан с намален риск от алергични реакции при кърмачетата; приемането на други ферментирали храни, като кисело мляко и сирене също могат да имат подобен ефект - включително намален риск от атопичен дерматит и алергичен проктоколит, причинени от хранителни белтъци (17,18).

Диети с високо съдържание на мазнини

Диета с високо съдържание на мазнини при бременната жена може сериозно да измени състава на чревния микробиом (19) - изследвания върху животни съобщават за множество неблагоприятни ефекти, включително възпаление, омазнен черен дроб и дори поведенчески промени в следващото поколение (20,21).

Източници на протеини

Проучвания върху феталния микробиом, свързани с приема на протеини от майката показват, че източникът на протеини е от значение - приемът на млечни продукти от майката се свързва положително с определени бактериални видове, докато на червените и преработените меса - с други (22). Подобни са наблюденията и в друго изследване, свързано с консумацията на риба от майката или с липсата на нейния прием (23).

Микронутриенти и витамини

Недостигът на микронутриенти може да наруши състава на майчиния и на феталния микробиом - проучвания върху опитни животни сочат, че дефицитът на желязо, цинк, магнезий, фолиева киселина и витамини A и D при майката може сериозно да попречи на развитието на плода (24).

Захар, изкуствени подсладители и други хранителни добавки

Западната диета се характеризира със значителна консумация на захари, но също така и с изобилие от хранителни добавки. Канадско изследване показва, че консумацията на изкуствено подсладени напитки от майката по време на бременността е свързана с промени в чревния микробиом на кърмачето. Тези изследвания предполагат, че бебета, подложени на изкуствено подсладени напитки по време на бременността, вероятно са изложени на по-висок риск от промени в микробиома, свързани с предразположение към метаболитни заболявания в ранна детска възраст (25).

Влияние на кърменето

Голям брой доказателства подчертават ползите за здравето от кърменето, включително защита срещу инфекции и намален риск от затлъстяване (26), диабет тип 1 (27) и тип 2 (28), астма (29) и сърдечно-съдови заболявания (30). По-продължителното  кърмене дори увеличава тези ползи, а последните проучвания показват, че чревният микробиом може да има ключово значение на тези ефекти (31). Съществуват ясни разлики между микробиома на кърмачетата и този на бебетата, хранени с адаптирано мляко (32), а това е особено важно, тъй като кърменето се счита за един от най-влиятелните фактори, оформящи микробиома на новородените (33). Бебетата, хранени с адаптирано мляко, показват по-високи нива на късоверижни мастни киселини в сравнение с кърмените бебета (34). Захранването с адаптирано мляко през първите дни от живота също води до промяна в състава на микробиома. Новородени, които са получавали добавки с адаптирано мляко много рано след раждането си, дори ако по-късно са били хранени само с кърма, в продължение на 3-4 месеца имат различен микробиом от този на бебетата, хранени само с кърма. Установено е, че функционално, микробиомът на бебетата, хранени с адаптирано мляко, наподобява повече микробиома на един възрастен индивид (35). В майчиното мляко има важни съставки, които оформят чревния микробиом на кърмачето: антимикробни компоненти, секреторни антитела, лактоферин, дефензини, които потискат колонизацията на патогени и спомагат за установяването на защитна микробна екосистема и подкрепят неговото имунологично и метаболитно развитие. Важно е да се отбележи, че хранителните навици на майката влияят както върху състава на млякото, така и върху микробиома и растежа на кърмачето (36). Тези изследвания разкриват тясната връзка между майчината диета, полезните вещества в майчиното мляко, формирането на микробиома и здравето на новороденото.

Заключение

В заключение, всички тези изследвания подчертават силното влияние на майчината диета върху формирането на чревния микробиом на детето още по време на бремеността. Той се определя допълнително и от начина на раждане, употребата на лекарства и постнаталното хранене. Разбирането за това как тези фактори взаимно си влияят е от решаващо значение за разработването на нови лечения, базирани на промени в хранителните навици и насочени към грижата за здравето на детето още от утробата и имащи отношение към целия му последващ живот (37).

ИЗПОЛЗВАНИ НАУЧНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. A. Kuperman, A. Zimmerman, S. Hamadia, et al., “Deep Microbial Analysis of Multiple Placentas Shows no Evidence for a Placental Microbiome,” Bjog 127 (2020): 159–169.

2. M. E. Perez-Muñoz, M.-C. Arrieta, A. E. Ramer-Tait, and J. Walter, “A Critical Assessment of the ‘Sterile Womb’ and ‘in Utero Colonization’ hypotheses: Implications for Research on the Pioneer Infant Microbiome,” Microbiome 5 (2017): 48.

3. C. M. Mitchell, C. Mazzoni, L. Hogstrom, et al., “Delivery Mode Affects Stability of Early Infant Gut Microbiota,” Cell Rep Med 1 (2020): 100156.

4. S. Frishman, M. Nuriel-Ohayon, S. Turjeman, et al., “Positive Effects of Diet-induced Microbiome Modification on GDM in Mice Following human Faecal Transfer,” Gut (2024): e17–e17.

5. Y. Pinto, S. Frishman, S. Turjeman, et al., “Gestational Diabetes Is Driven by Microbiota-induced Inflammation Months Before Diagnosis,” Gut 72 (2023): 918–928.

6. M. C. Collado, E. Isolauri, K. Laitinen, and S. Salminen, “Distinct Composition of Gut Microbiota During Pregnancy in Overweight and Normal-weight Women,” American Journal of Clinical Nutrition 88 (2008): 894–899.

7. S. Turjeman, M. C. Collado, and O. Koren, “The Gut Microbiome in Pregnancy and Pregnancy Complications,” Current Opinion in Endocrine and Metabolic Research (2021): 133–138.

8. S. B. Singh, J. Madan, M. Coker, et al., “Does Birth Mode Modify Associations of Maternal Pre-pregnancy BMI and Gestational Weight Gain With the Infant Gut Microbiome?,” International Journal of Obesity 44 (2020): 23–32.

9. L. Deng, S. Taelman, M. R. Olm, et al., “Maternal Balanced Energy-protein Supplementation Reshapes the Maternal Gut Microbiome and Enhances Carbohydrate Metabolism in Infants: A Randomized Controlled Trial,” Nature Communications 16 (2025): 2683.

10. T. K. Soderborg, S. E. Clark, C. E. Mulligan, et al., “The Gut Microbiota in Infants of Obese Mothers Increases Inflammation and Susceptibility to Molecular Nutrition & Food Research, 2026 13 of 19 NAFLD,” Nature Communications 9 (2018): 4462.

11. J. Hu, Y. Nomura, A. Bashir, et al., “Diversified Microbiota of Meconium Is Affected by Maternal Diabetes Status,” PLoS ONE 8 (2013): 78257.

12. V. Ponzo, I. Ferrocino, A. Zarovska, et al., “The Microbiota Composition of the Offspring of Patients With Gestational Diabetes Mellitus (GDM),” PLoS ONE 14 (2019): 0226545.

13. A. Nieto-Ruiz, T. Cerdó, B. Jordano, et al., “Maternal Weight, Gut Microbiota, and the Association With Early Childhood Behavior: The PREOBE Follow-up Study,” Child Adolesc Psychiatry Ment Health 17 (2023): 41.

14. S. E. Maher, E. C. O’Brien, R. L. Moore, et al., “The Association Between the Maternal Diet and the Maternal and Infant Gut Microbiome: A Systematic Review,” British Journal of Nutrition 129 (2023): 1491–1499.

15. H.-Y. Fan, Y.-T. Tung, Y.-C. S. H. Yang, et al., “Maternal Vegetable and Fruit Consumption During Pregnancy and Its Effects on Infant Gut Microbiome,” Nutrients 13 (2021): 1559.

16. E. Flores Ventura, J. A. Lane, S. Turjeman, et al., “ILSI Europe Perspective Review: Site-specific Microbiota Changes During Pregnancy Associated With Biological Consequences and Clinical Outcomes: Opportunities for Probiotic Interventions,” Gut Microbes 17 (2025): 2501186.

17. H. C. Erçelik and V. Kaya, “The Effects of Fermented Food Consumption in Pregnancy on Neonatal and Infant Health: An Integrative Review,”Journal of Pediatric Nursing 75 (2024): 173–179.

18. T. Tan, D. Xiao, Q. Li, et al., “Maternal Yogurt Consumption During Pregnancy and Infantile Eczema: A Prospective Cohort Study,” Food Funct 14 (2023): 1929–1936.

19. J. Ma, A. L. Prince, D. Bader, et al., “High-fat Maternal Diet During Pregnancy Persistently Alters the Offspring Microbiome in a Primate Model,” Nature Communications 5 (2014): 3889.

20. U. D. Wankhade, “Maternal High-Fat Diet Programs Offspring Liver Steatosis in a Sexually Dimorphic Manner in Association With Changes in,” Gut Microbial Ecology in Mice Sci Rep 8 (2018): 16502.

21. A. Ratsika, M. G. Codagnone, T. F. S. Bastiaanssen, et al., “Maternal High-fat Diet-induced Microbiota Changes Are Associated With Alterations in Embryonic Brain Metabolites and Adolescent Behaviour,” Brain,Behavior, and Immunity 121 (2024): 317–330.

22. S. N. Lundgren, J. C. Madan, J. A. Emond, et al., “Maternal Diet During Pregnancy Is Related With the Infant Stool Microbiome in a Delivery Mode-dependent Manner,” Microbiome 6 (2018): 109.

23. M. Simione, S. G. Harshman, I. Castro, et al., “Maternal Fish Consumption in Pregnancy Is Associated With a Bifidobacterium-Dominant Microbiome Profile in Infants,” Current Developments in Nutrition 4 (2020): nzz133.

24. A. Daliry and E. N. G. D. S. Pereira, “Role of Maternal Microbiota and Nutrition in Early-Life Neurodevelopmental Disorders,” Nutrients 13 (2021): 3533.

25. I. Laforest-Lapointe, A. B. Becker, P. J. Mandhane, et al., “Maternal Consumption of Artificially Sweetened Beverages During Pregnancy Is Associated With Infant Gut Microbiota and Metabolic Modifications and Increased Infant Body Mass Index,” Gut Microbes 13 (2021): 1–15.

26. L. Wang, C. Collins, M. Ratliff, B. Xie, and Y. Wang, “Breastfeeding Reduces Childhood Obesity Risks,” Child Obes 13 (2017): 197–204.

27. E. Patelarou, C. Girvalaki, H. Brokalaki, A. Patelarou, Z. Androulaki, and C. Vardavas, “Current Evidence on the Associations of Breastfeeding, Infant Formula, and Cow’s Milk Introduction With Type 1 Diabetes Mellitus: A Systematic Review,” Nutrition Reviews 70 (2012): 509–519.

28. B. L. Horta, C. Loret de Mola, and C. G. Victora, “Long-term Consequences of Breastfeeding on Cholesterol, Obesity, Systolic Blood Pressure and Type 2 Diabetes: A Systematic Review and Meta-analysis,” Acta Paediatrica 104 (2015): 30–37.

29. M. B. Azad and A. L. Kozyrskyj, “Perinatal Programming of Asthma: The Role of Gut Microbiota,” Clinical & Developmental Immunology 2012 (2012): 1–9.

30. A. Umer, C. Hamilton, R. A. Edwards, et al., “Association between Breastfeeding and Childhood Cardiovascular Disease Risk Factors,” Maternal and Child Health Journal 23 (2019): 228–239.

31. A. I. Rito, M. Buoncristiano, A. Spinelli, et al., “Association Between Characteristics at Birth, Breastfeeding and Obesity in 22 Countries: The WHO European Childhood Obesity Surveillance Initiative—COSI 2015/2017,” Obes Facts 12 (2019): 226–243.

32. F. Inchingolo, A. M. Inchingolo, G. Latini, et al., “Difference in the Intestinal Microbiota Between Breastfeed Infants and Infants Fed With Artificial Milk: A Systematic Review,” Pathogens 13 (2024): 533.

33. J. H. Savage, K. A. Lee-Sarwar, J. E. Sordillo, et al., “Diet During Pregnancy and Infancy and the Infant Intestinal Microbiome,” Journal of Pediatrics 203 (2018): 47–54.e4.

34. S. L. Bridgman, M. B. Azad, C. J. Field, et al., “Fecal Short-Chain Fatty Acid Variations by Breastfeeding Status in Infants at 4 Months: Differences in Relative versus Absolute Concentrations,” Frontiers in Nutrition 4 (2017).

35. E. C. Davis, A. M. Dinsmoor, M. Wang, and S. M. Donovan, “Microbiome Composition in Pediatric Populations From Birth to Adolescence: Impact of Diet and Prebiotic and Probiotic Interventions,” Digestive Diseases and Sciences 65 (2020): 706–722.

36. R. Taylor, D. Keane, P. Borrego, and K. Arcaro, “Effect of Maternal Diet on Maternal Milk and Breastfed Infant Gut Microbiomes: A Scoping Review,” Nutrients 15 (2023): 1420.

37. Fontaine F, Turjeman S, Haib M, Collado MC, Callens K, Koren O. Programming the Infant Gut: How Maternal and Early Life Nutrition Shape the Infant Microbiome and Long-term Health-A Narrative Review. Mol Nutr Food Res. 2026 Jan;70(2):e70385.