Стволовите клетки са новите любимци на науката и предполагат голям потенциал за изследване на сериозни заболявания, за които в момента няма лечение. Много изследователски проекти работят едновременно с ембрионални, зрели и индуцирани плурипотентни стволови клетки. В основата на изследванията на стволови клетки се коренят различни цели, но всяка една е гарантирано насочена към подобряване здравето и респективно качеството на живот на обществото.
Фундаментални изследвания на стволовите клетки
Във фундаменталните изследвания на преден план са изясняването на молекулярните механизми на специализацията на отделните клетки, както и изследването на организацията на клетките в тъканите и органите. В допълнение, учените искат да постигнат по-добро разбиране на развитието и регулирането на ранните етапи на стволови клетки и да изследват механизмите, които са в основата на способността за пролиферация и диференциация.
По-специално ембрионалните стволови клетки могат да осигурят ценна информация за ембрионалното развитие. Преди всичко науката се нуждае от по-задълбочени познания относно механизмите и молекулярната основа, които водят до специализацията на тотипотентна оплодена яйцеклетка или много ранен ембрион. В допълнение, ембрионалните стволови клетки позволяват по-доброто разбиране на малформациите и заболяванията и възможността за тяхното предотвратяване в дългосрочен план.
Разработване на клетъчно-заместителни терапии
Много сериозни и нелечими преди заболявания са свързани със загуба на клетки, които организмът не може да регенерира по естествен начин. Примери за това са неврологични заболявания като Паркинсон и Алцхаймер, но също и диабет, форми на парализата и инфаркти. Основната идея на клетъчно-заместителната терапия е да се замени или възстанови изгубената тъкан с помощта на стволови клетки. Особен интерес представлява клетъчното заместване на тъкани, които имат малка или никаква способност да се регенерират като например нервната тъкан. Въпреки това, повечето терапии, използвани за лечение на диабет или болест на Паркинсон, все още са в (пред)клинични изследвания.
Към момента медицината се основава или на използването на възрастни стволови клетки, или на индуцирани плурипотентни стволови клетки. В качеството си на тъканна банка, “Биорегенерация” може да извлече и съхрани стволови клетки от кръвта (хемопоетични стволови клетки) и тъканта (мезенхимни стволови клетки) на пъпната връв, непосредствено след раждането. Тези клетки са изключително подходящи се евентуални последващи терапии, защото са много млади и потенциалът им е запазен в най-голяма степен. Мезенхимни стволови клетки могат да бъдат извлечени и от млечните зъби и мастната тъкан.
Сериозно постижение за терапията със стволови клетки е лечението на пациент, страдащ от така наречената „болест на пеперудата” (Епидермолизис булоза). Тъй като пациентът вече е бил попаднал в прекалено напреднал стадий на заболяването (80% загуба на кожа), терапевтичният подход, който все още не е бил клинично одобрен, е разрешен като част от изключение с одобрението на съответните комисии по етика. От пациента са взети автоложни стволови клетки, които биват генетично модифицирани и участват в изграждането на нова кожа. Тази експериментална терапия е довела до значително подобрение на заболяването и показва важността на изследването на стволови клетки.