Възпитание на емоционална интелигентност

Най-уравновесените и спокойни деца, най-уверените в себе си, най-добрите в училище, а също и най-щастливите са тези с най-развита емоционална интелигентност. Тоест, онази интелигентност, която стои в основата на самоконтрола, вниманието към другите и емпатията. Друго важно откритие е, че тази интелигентност не е само вродена, но може да се възпита. А ние от тъканна банка “Биорегенерация” вярваме, че най-добрите учители са родителите, които могат да се превърнат в истински емоционални треньори за децата си.

Поглед през детските очи

Концепцията за емоционално обучение се основава на способността да се идентифицираме с децата си. Емоционално интелигентният родителят е този, който винаги успява да се постави на мястото на детето, който вижда възможност за растеж в емоциите, дори и негативните, и който управлява моментите на криза с по-голямо търпение, приемайки и слушайки всички чувства на детето, включително и гняв, тъга или страх, без да омаловажава или подценява тези емоции.

Ползите от възпитанието на емоционална интелигентност са не само психологически, но и поведенчески. Смята се, че децата, които чувстват, че родителите им ги разбират и наистина се интересуват от живота им, нямат нужда да правят сцени, за да привлекат вниманието им. Емоционално интелигентните деца от ранна възраст се учат да се самоуспокояват и се чувстват спокойни и уверени дори и в стресови ситуации. Емоционалната връзка между родители и деца става по-тясна и децата са по-възприемчиви към родителските молби, като са по-склонни да угодят, отколкото да се противопоставят.

Дефиниране на проблема

Когато детето е ядосано, напрегнато или уплашено, родителят трябва да положи усилия да се идентифицира с него и да разбере какво може да е породило тази емоция. Тригодишното дете не може да каже „Съжалявам, че капризнича, но преместването в нова детска градина значително ме натоварва“. Затова задачата на възрастния е да положи усилия да разбере какво стои зад лошото настроение или превъзбуденото поведение, и да може да помогне на детето си да назове емоциите, които изпитва.

Подпомагането на децата с правилните думи може да им помогне да трансформират едно аморфно и неприятно усещане в нещо, което може да се  дефинира, и обусловено от определени граници, като всеки друг нормален елемент в ежедневието. Така детето не само се чувства разбрано, но вече има и дума, с която да определи душевното си състояние. Специфични проучвания показват, че назоваването на емоциите има успокояващ ефект върху нервната система и помага на децата да излизат по-ефективно от разстроени ситуации. Така че, за да бъдете добри треньори на емоции, трябва да помогнете на децата да развият речник, с който да изразяват емоции. Защото емоционалната интелигентност позволява да бъдем по-подготвени пред рисковете и предизвикателствата на живота.

Научете повече за стволови клетки от млечен зъб.

Поглед през детските очи

Дефиниране на проблема