Дори 20 години след одобрението на първите лекарства за множествена склероза (МС), ефективността на наличните лекарствени терапии все още е ограничена. И най-мощните имунотерапевтични лекарства не винаги напълно потискат рецидивите при пациенти с МС с висока активност на заболяването и също така трудно могат да спрат бавната прогресия, независимо от рецидивите. В случай на първично или вторично хронично прогресиращи форми на множествена склероза, наличните лекарства обикновено не са в състояние да контролират заболяването. Значителни странични ефекти могат да възникнат и при по-ефективните лекарства, използвани в момента в рутинното лечение, като модулатори на сфингозин рецептор и терапии с антитела. Това са предимно опортюнистични инфекции, но също и вторични автоимунни явления.
Принцип на автоложната хемопоетична трансплантация
Автоложната трансплантация на стволови клетки е разработена за лечение на рак на кръвта и понастоящем се извършва предимно при пациенти с мултиплен миелом и различни лимфомни образувания, по-рядко при остра левкемия или солидни тумори. Тъй като увреждането на хемопоетичната система е факторът, ограничаващ дозата за повечето химиотерапевтични агенти, получаването на хемопоетични стволови клетки от костния мозък и периферната кръв или извличането им от пъпната връв непосредствено след раждане и съхраняването им в криоконсервация за по-късно повторно вливане, позволява повишаване на дозата на химиотерапията (високодозова химиотерапия). В резултат на това може да се постигне по-силен ефект и по-ниска хепатотоксичност.
Тъй като имунните клетки също са почти напълно премахнати от терапията с високи дози, хемопоетичната трансплантация се счита за най-силната възможна имунотерапия за различни автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус и множествена склероза. От тъканна банка “Биорегенерация” отбелязваме, че трябва да се прави разлика между автоложна трансплантация със собствени стволови клетки и алогенна трансплантация със стволови клетки от чужди донори. При множествена склероза е възможна само автоложна трансплантация, което поставя акцент върху вземането и съхранението на собствени стволови клетки още при раждането.
Как действа терапията със стволови клетки при множествена склероза
Според съвременните познания генетичната предразположеност в комбинация с излагане на определени фактори на околната среда е решаваща за развитието на множествена склероза. Редица текущи проучвания показват, че контактът с вируса на Епщайн-Бар (EBV) може да доведе до анормално развитие на имунната система, което насърчава автоагресия към централната нервна система. Дефицитът на витамин D в детска възраст, ранното затлъстяване и тютюнопушенето са други рискови фактори.
Основната идея на автоложната хемопоетична трансплантация като терапия за множествена склероза се основава върху следната концепция: генетично предразположената имунна система, която е била заблудена от факторите на околната среда, се унищожава от химиотерапия и се изгражда нова имунна система от стволови клетки, които не са били изложени на тези фактори както преди. Добре известно е, че имунната памет за повечето патогени се изтрива при автоложни хемопоетични трансплантации. Например, пациентите изискват някои ваксинации след трансплантация, сякаш никога не са били ваксинирани. Освен това, може да се докаже убедително с помощта на специализирани лабораторни методи, че голяма част от Т-клетките, които имат важна роля в патогенезата на МС, са новообразувани в тимуса след AHST. Така имунологичните изследвания откриват важно доказателство за тази теория на "възстановяване на имунната система".
Принцип на автоложната хемопоетична трансплантация
Как действа терапията със стволови клетки при множествена склероза