Жените в детеродна възраст с диагностицирано автоимунно заболяване често имат съмнения относно възможността за забременяване. Поради естеството на заболяването имунната защита погрешно атакува клетките и здравите тъкани на тялото, като ги счита за чужди и ги унищожава. Тази специфика поражда множеството въпросителни у бъдещите майки, но този красив момент от живота на всяка жена може да бъде изживян напълно безопасно дори в случай на автоимунно заболяване. Важно е обаче да бъде консултиран със специалист по рискови бременности, с когото да планирате предстоящите 9 месеца на вашата бременност.
Защо едно автоимунно заболяване излага бременността на риск?
Автоимунните заболявания се различават по симптомите и ефектите си върху бременността. Ревматоидният артрит, например, не създава особени проблеми за жените по време на бременност, докато системният лупус еритематозус се свързва с повишен риск от усложнения при майката и плода. Симптоматично, т.е. активно, автоимунно заболяване, дори в случай на зачеване, е важен рисков фактор за спонтанен аборт, преждевременно раждане и/или усложнения. В допълнение, при бременните настъпват хормонални промени, необходими за растежа на плода в матката, което може да влоши симптомите на автоимунното заболяване и да изложи на риск не само плода, но и майката.
Наличието на съвременна медицинска апаратура, техники и екипи от експерти правят възможно справянето с рискови бременности по възможно най-добрия начин, придружавайки жената не само по време на бременността, но и през целия период преди зачеването.
Кога е подходящото време за зачеване?
За да говорим за безопасна бременност, заболяването трябва да е в ремисия, т.е. да няма симптоми, състоянието трябва да е стабилно и оценката на функцията на органите трябва да бъде в рамките на нормалното. Тези показатели определят подходящия момент за зачеване. Освен това, преди започване на бременност е важно да се прецени дали и как да се промени терапията, тъй като някои лекарства, използвани за лечение на автоимунни заболявания, могат да бъдат токсични за ембриона и трябва да бъдат напълно спрени преди зачеването.
За да се избегне риска от усложнения при майката и плода, преди да забременее, жена с диагностицирано автоимунно заболяване трябва да обсъди желанието си да има дете със своя доверен гинеколог и ревматолог. Всъщност зачеването, настъпило във фаза на стабилна ремисия на заболяването, предлага по-голям шанс имунната система да не „атакува“ плода. Следователно планирането на зачеването гарантира, че жената се проследява в предгестационната фаза и през цялата бременност от специалисти гинеколози и ревматолози, които редовно следят както развитието на заболяването, така и всеки етап от бременността.
Научете повече за взимане на стоволови клетки.
Защо едно автоимунно заболяване излага бременността на риск?