Исторически поглед към стволовите клетки

Историята на трансплантацията на хемопоетични стволови клетки илюстрира възможностите и ограниченията на съвременните медицински изследвания на стволови клетки. Очакванията и страховете от злоупотреба, разочарования и успехи се променят за дълъг период от време, като през последните десетилетия те биват заменени единствено от удивление пред огромния потенциал на тези миниатюрни източници на живот. Именно напредъкът на медицината ни вдъхнови да създадем и най-голямата българска тъканна банка “Биорегенерация”.

Повратен момент в медицината

Основните познания за стволовите клетки датират от много назад във времето. Отделните органи в човешкото тяло възникват от трите зародишни слоя ендо-, екто- и мезодерма на ембриона по време на пренаталното развитие чрез клетъчно делене и клетъчна диференциация. Това знание възниква през XVII-ти и XVIII-ти век, без познаване на необходимите механизми. От този период датират и първите специално проучени подходи за „заместваща терапия“. В началото на XX-ти век Александър Максимов постулира, че всички кръвни клетки произхождат от обща клетка по произход и формулира понятието „стволови клетки“. Научната основа на изследването на стволови клетки обаче остава фрагментирана, а клиничното приложение незначително.

Революционен успех

Години на интензивни основни изследвания и експерименти са задълбочавали знанията за развитието на стволови клетки, докато в средата на 80-те години настъпва решаващият пробив. Тогава лекарите са започнали да прилагат терапията със стволови клетки в началото на заболяването, а не като “последна надежда”, след като всички конвенционални лечения са се проваляли. Това е било възможно и благодарение на наличието на високоефективен имуносупресор под формата на циклоспорин, който да благоприятства имунологичния отговор на реципиента.

Днес тази форма на лечение със стволови клетки е утвърдена терапия. Всяка година в света се извършват повече от 60 000 трансплантации на стволови клетки. В края на декември 2012 г. се проведе милионната трансплантация на стволови клетки в света. Донорът може да бъде самият пациент (автоложна трансплантация), идентичен близнак (сингенна трансплантация), HLA-идентичен брат или сестра, друг член на семейството или съответстващ доброволен несвързан донор (алогенна трансплантация). Всяка от съответните техники има своите специфични предимства и недостатъци. Подходящият избор зависи от заболяването, здравословното състояние на пациента и наличието на донори. Показанията са вродени и придобити тежки заболявания на хемопоетичната (кръвотворната) система и злокачествени тумори, които се повлияват много добре от високодозова химиотерапия, лъчетерапия или имунотерапия. Присъждането на Нобеловата награда за медицина за 1990 г. на проф. Едуард Донал Томас, един от пионерите в трансплантацията на стволови клетки, отразява научното признание на този вид лечение в контекста на медицината като цяло.

Повратен момент в медицината

Революционен успех