10 популярни мита за стволовите клетки – част 2

Стволовите клетки често са наричани „резервните части на организма“, което естествено ги превръща в обект на задълбочени медицински проучвания и същевременно създава истинска митология около възможностите им. Вече ви разказахме за 5 популярни заблуди, свързани с материята, а в следващите редове ще се опитаме, като истински „ловци на митове“ да повдигнем завесата и за останалите погрешни схващания от нашата десетица.  

Мит 6: Стволовите клетки, съхранени при раждането, могат да се ползват за всички останали членове на семейството

В училищните часове по биология сме  учили, че човешката кръв е класифицирана в отделни групи – A, AB, B, нулева – с положителен и отрицателен резус фактор. Знаем, че тези групи определят специфични изисквания за извършване на кръвопреливане, за да не се предизвика смъртоносна реакция поради несъвместимост у реципиента. Същите условия за съвместимост важат и при трансплантирането на стволови клетки.  Определят  се от т.нар. HLA маркери, чието предназначението е да помагат на имунната ни система да ни предпазва от инфекции и ракови клетки. Когато възникне необходимост да разчитаме на чужди стволови клетки обаче, при липса на достатъчно съответствие те се превръщат в огромно препятствие, защото сигнализират на имунната система да атакува и унищожи присадката. Ето защо трябва да се има предвид, че децата наследяват по два комплекта HLA маркери от родителите си, което практически означава, че имат поне 50% съвместимост с тях. Това обаче не означава, че винаги могат да станат донори на стволови клетки дори за най-близките си родственици – майка, баща, брат или сестра. Единственото изключение са еднояйчните близнаци, при които има 100% съответствие.

Мит 7: Автоложната терапия е на 100% приложима

Съществува възможност пациентът да стане сам донор на стволови клетки на себе си. В такъв случай казваме, че се извършва автоложна трансплантация. За съжаление, макар да сме 100% съвместими със себе си, при определени диагнози не е възможно да бъде приложено такова лечение. 

Мит 8: Научих, че лечението със стволови клетки се прилага успешно при моето заболяване, значи мога да се подложа на такава терапия.

Независимо от това каква информация сме получили, единствено лекуващият екип е в състояние да прецени дали лечението със стволови клетки е подходящо за дадения случай. Причината е, че той е напълно наясно със спецификите на състоянието на конкретния пациент.

Мит 9: Ако имам близнаци, няма нужда да съхранявам две проби стволови клетки

Малко по-горе разяснихме, че 100% съвместимост има единствено при еднояйчните близнаци. По тази логика е възможно децата ви да не са с напълно съответстващи HLA маркери, независимо че са родени по едно и също време. Това на свой ред означава, че е добре да съхраните проба за всяко от бебета поотделно. 

Мит 10: Всяко лечебно заведение може да съхранява стволови клетки

Въпросът за получаването, обработването, съхранението и предоставянето на стволови клетки за лечение е ясно и категорично регламентиран със закон. Той гласи, че такива дейности могат да извършват единствено специално лицензирани за целта лечебни заведения – тъканни банки. За да оперира на територията на дадена страна, тъканната банка трябва да има разрешение от съответната национална агенция, която упражнява контрол върху дейностите по трансплантация.

Стволовите клетки са необятна материя, която, убедени сме, ще продължи още дълго време да бъде на фокус в медицината и тепърва ще разкрива възможности за прилагането на иновативни методи за лечение. Ако искате да научите повече относно възможностите за тяхното получаване, обработка и съхранение, свържете се с тъканна банка Биорегенерация.

Share: